Monthly Archives: май 2012

Елена Симеонова: Защо се срамуваш да се наречеш жена?

Как ви звучи това: “разговор с писателя Иванка Иванова” или “работникът Мими Мимова посети Париж”?

Вероятно ще кажете в пърия случай е правилно да наречем Ивана Иванова писател, а не писателка, а във втория пò подхожда да ѝ викаме работничка, а не работник.

Но стоп! Съвсем друго става, ако кажем “научна работничка”, защото всяка съвременна научна работничка в България (забележете – в България, а не в останалия цивилизован свят) би искала да е “научен работник”, но ако е фабрична работничка, можем да я оставим да си е просто жена, нали?

И защо? Не разбирам как може да се смята, че женски род за професии е нещо унизително, несериозно и че говори за ниска култура на употребяващия го. Ами тогава не е ли по-правилно, по тази логика, да се казва Иванка Иванов, понеже това е основната форма – мъжки род, а семейството да се казва семейство Иванов.

По мое лично езиково усещане е по-достойно да ме наричат продавачката Петя, отколкото продавача Петя, уж придавайки ми авторитет като ми зашиват пишка в гащите.

Не, мили читатели, нищо не разбирам от феминизъм. Просто апел за проява на здрав разум.

И понеже всяка промяна започва с промяна в личното поведение, предлагам да си поговорим на тази тема. Аз категорично отказвам да наричам писателките писатели, колежките си – колеги, приятелките си – приятели и майка си – господин Мама.

А вие какво мислите? Може би ми убягва нещо?

selensis

Advertisements

Мария Чернева: Спор за женския род

Символ на борбите на жените от цял свят за равнопоставеност на половете, днешният международен ден на жените е подходящ повод да обърнем внимание и на една друга дискриминация. На женския спрямо мъжкия род в българския език. Все по-често в общественото пространство се употребява колега за жена, а колежка се приема за грешка. Кой забрани женския род на колега – издирва Мария Чернева.
– Как е правилно – колега или колежке?
– Колега!
– Ами, то няма колежка по принцип…
– Кой ви е учил?
– Ами в Софийския университет съм учила…

И понеже в речника със сигурност стои думичката колежка, затова сега съм в СУ, за да потърся къде се изгуби женския род.

Доц. Д-р Гергана Дачева – р-л катедра „“Български език“, СУ:
– Специално в СУ по-опитните колеги от дълги години обръщението е за жени и мъже колега.
– Вярвам, че в основата седят мъже?
– Да, в основата седят мъже, защото те са били повече тогава в СУ.

Никой обаче тук, от академиците, разбира се, не отрича женския род на колега.

– В граматиките по принцип се препоръчва там, където е възможно, да се употребява женският род, т.е. има такава дума – да се използва.

По следите сме на най-голямата мистерия в българския език – кой забрани женския род на колега. В Нов български университет също отричат да са те.

Доц. Д-р Борислав Георгиев – НБУ:
– Няма нито една граматика, нито един справочник, в който да се твърди подобно нещо.

Никога не е било грешка, колежка беше преосмислено, колежки бяха тези в счетоводството или деловодителките.
А интелектуалките… колеги

Проф. Владимир Мурдаров – институт за български език, БАН:
– Въпрос на стил каква форма ще избереш. Моята колега звучи наистина претенциозно, много маниерно. По този начин като че ли някои хора искат да се покажат колко наистина са интелигентни.
Аз обикновено предпочитам формата колежка.

Е, щом като в БАН и в Софийския университет, където най-често благославят езиковите норми казват колежки…

Мария Чернева:
– Това е, мисля, че реабилитирахме женския род на думичката колега. Честито, колежки!

Винаги ще има някой да се подиграва с деня на колежката. Но въпросът е принципен. Както и с употребата на министър и министърка, президент и президентка. Но това в друг репортаж.

Излъчено в „По света и у нас“.

http://bnt.bg/bg/news/view/24237/spor_za_jenskija_rod

Мария Чернева: Защо женският род стана мъжки?

Мъжкият род все по-често измества женския в обръщенията към жените и това не е редно – пише наша зрителка в рубриката „My news“. Признаваме, че писмото й предизвика спорове дори и сред нашите редици за употребата на мъжки род, когато става дума за длъжностите и професиите на жените. Това провокира следващите размисли за нарушените права на женския род в езика ни.

„Господин или г-жа е бившият австралийски топмодел Макферсън?“

„Автралийски топ модел, който е мъж.“

„Да, за мъж става дума.“

„Да, това е нелепо – бившият австралийски топмодел.“

Венелина Гочева: – Всъщност мъжете знаят, че това е една прекрасна жена.

А как трябва да бъде?

Доц. Борислав Георгиев – преподавател ,“Българска филология“, НБУ: – Австралийска топ моделка.

Президент или президентка и дали председателят е била приета … попадаме в нестихващ спор от миналия век.

Проф. Владимир Мурдаров – институт за български език, БАН: – С тази тематика се занимават хора от повече от 50-60 години.

Или от времето, в което жените сериозно настъпват в територията на мъжете и се налага употреба на професиите в женски род – адвокатка, съдийка. И някои още не могат да си пречупят езика.

Проф. Владимир Мурдаров – институт за български език, БАН: – Има хора, които твърдят, че трябва да се казва тази съдия, но разбира се това звучи твърде странно.

Доц. Борислав Георгиев – преподавател ,“Българска филология“, НБУ:  – Опитах се няколко пъти да прокарам тази дума – кметката Йорданка Фандъкова -и хората ме гледат много стреснато.

И така стигаме до правилата. В случая, обаче, се те са препоръчителни.

Проф. Владимир Мурдаров – институт за български език, БАН: – Длъжности, звания обикновено са от мъжки род.

Доц. Борислав Георгиев – преподавател ,“Българска филология“, НБУ: – Професиите от типа лекарка, учителка да се употребяват в женски род.

Или Цецка Цачева е юристка, но е председател на парламента. Въпреки че филолозите не биха санкционирали обратното. Било въпрос на стил.

Проф. Владимир Мурдаров – институт за български език, БАН: – Може би някои се правят на по-интелигентни, когато предпочитат съществителните от мъжки род.

Доц. Борислав Георгиев – преподавател ,“Българска филология“, НБУ: – При по-неформална ситуация бихме могли да кажем председателката на НС, но това някои хора смятат, че звучи неуважително.

Вече две десетилетия името й върви след мъжки род – главен редактор, вицепрезидент. Но няма проблем и с вицепрезидентка.

Венелина Гочева: – Мен това не ме обижда. Знаеш ли какво ме обижда, обижда ме обяснението на мъжете, че жените, които са на постове в мъжки род, ги постигат благодарение на трудолюбие, а не качества. Мъжете започнаха да търсят те равнопоставеност според мен.

Казват, че езикът отразява мисленето на хората, в случая с женския род и комплексите. Защото правилата в българския са достатъчно либерални, за да се използват като оправдание. И само от нас зависи дали ще се оставим безкритично на канцеларския стил, който отнема правата на женския род в официалния език.

http://bnt.bg/bg/news/view/71862/zashto_jenskijat_rod_stana_myjki

Петър Пашов за правописното правило за пълния член (2)

Няма съмнение, че това е правописното правило, което най-много се нарушава, макар да е лесно за научаване – „на теория” всички знаят, че ако е подлог в изречението, съществителното в м. р. ед. ч. се членува с пълен член -ът или -ят, а във всички останали случаи се пише с кратък член -а или -я.
Защо, след като правилото ни е известно още от началните класове, грешките упорито ни следват до края на средното училище, а и по-късно? Причината за това е, че самото правило за писане на пълен и кратък член е изцяло изкуствено – то не съществува в нито един народен говор, то не се спазва при говорене от нито един българин, в каквото и семейство да е роден и израсъл, колкото и високообразован да е. Следователно, необходимо е да си дадем ясна сметка за тези две неща: първо – това правило е само правописно, не и правоговорно; второ – за да го спазваме, налага се да правим синтактичен разбор, за да установим членуваното съществително от м. р. дали е подлог или не е. Всеки написан от нас текст ние сме длъжни да прегледаме още един път (освен обичайното изчитане за отстраняване на пропуски или случайни грешки) – и то целенасочено, специално за писането на пълен и кратък член!
Отдавна се обсъжда въпросът за отменяне на това изкуствено правописно правило, което създава толкова много трудности и заради което се губи толкова много ценно време в училище.

Любомир Андрейчин за женския род

Да се употребяват съществителни от мъжки род за означаване на жени е интелигентско явление в нашия език. То не е присъщо на народната ни реч. Дължи се на руско влияние, на склонността на известни среди от нашата интелигенция да „кичат” езиковата си практика с всякакви модни новости, които я откъсват от народната реч, правят я безжизнена и канцеларска. Към това се прибавя и опростителското теоретизиране, че изравняването на жената с мъжа в производството водело или трябвало да доведе до изчезване на специалните форми от женски род за означаване на жени.

Marfa: За един по-добър унисекс свят

Повод за настоящото писание е прочетеното по-рано днес откровение в любимия ми форум ShadowDance, където потребителката Zee обърна внимание на един доста особен феномен, а именно маскулинизацията на българския език или иначе казано унищожаването на женския род в полза на мъжкия.

Ще си позволя да цитирам:

Дни, след като Ани Салич съобщи, че е починал “известният ясновидец и лечител Вера Кочовска”, в електронното издание на Дневник четем:

Писателят Джон Скалзи описва как взел назаем една статуетка от приятеля си Пам Уолъс (тя спечели оскар за “Свидетелят”)

Това, уважаеми читатели, е изключително неправилен подход, сексистки по своята същност и на практика обяснява едно доста странно търсене, посредством което неизвестно лице е попаднало на моя блог, а именно твърдението „ти си мъж”.

Опасявам се, че не съм. Но да оставим това.

Думата ми е за тази притеснителна тенденция, чиито корени са ми абсолютно неясни, но за сметка на това крайната цел е тъй ясно забележима, каквато би била например хипотетична прясно асфалтирана варненска улица, ако съществуваше такава въобще. Истината е, че наблюдаваме действията на движението „Да утрепем женския род с права лопата” и аз някак се чувствам морално задължена да въстана.

Тук му е мястото да изповядам, че когато чуя изречение, в което се съдържа например „Пък колегата Ангелова каза…”, това ми въздейства точно така, както на някоя по-чувствителна натура ще й понесе, ако чуе: „Да, ама защото не знаеш какво направи колежката Йордан Тодоров!”

С други думи, хайде да си имаме уважението. Предлагам следното:

1. Долу лапите от женския род!

Ако това не сработи, имам алтернатива:

2. Всички съществителни, указващи професии или всякакви други статуси, да минат в женски род. Да, вероятно на мнозина ще им звучи тъпо, като чуят, че съседката Георги се е прибрала късно, защото до по нощите е гуляла при приятелката си Атанас от горния етаж или пък прочетат в светската хроника, че холивудската красавица Брад Пит ще се снима в турски сериал по сценарий на българката Виктор Чучков-син, но ще свикнат. Унификацията иска жертви.

Ако това се окаже прекалено неприемливо решение за академичната и журналистическата общност, винаги съм готова да предложа и трети вариант.

3. Всичко в среден род!

Доколкото ми е известно, при арабите май било така и въобще не се оплакват. Същото в общи линии важи и за англоговорящите. Следователно го можем и ние.

Разбира се, процесът ще е труден и продължителен, но така поне всичко ще е честно. За всеки, дори и за Брад Пит.

Средният род трябва да стане повсеместен и всеобхватен. Предлагам само мъжът и жената да са си с родове, всичко останало – под ножа. Осъществяването на това решение, види се, няма да е леко. Хайде, „домат” лесно ще го направим в среден род, то по принцип там правилното е „домати”. Едно домати, много доматита. Но какво правим с… с масата например? Просто да се обяви, че от утре „маса” ще е в среден род, ами не, не става. Но и тук имам решение. Дълго мислих и на практика не попаднах на съществително, което да не може да се сведе до среден род посредством някоя умалителна форма. В случая с масата отговорът е „масенце”, защото „масичка” не върви. По този начин ще работим и срещу дискриминацията към децата, които ще бъдат в един род с всички останали.

За да има смисъл във всичко това, промяната трябва да обхване и имената. Ето как би звучала една произволна журналистическа статия, списана съгласно предлаганата тук езикова реформа:

„Не се притеснявам от проверчето за Цветаново. Престанете да ме питате.” Това каза в Разлог министър-председателчето Бойче Борисово, цитирано от агенцийче “Фокусче”.
„Тъстче, което да е мъж, нямам и защо аз да се притеснявам за тъстчето-мъж и тъстчето-жена на Цветаново”, каза Борисово. То посочи, че тъстчето-мъж на Цветаново трябва да се притеснява за това, ако го хванат с любовниче, но данъчновете са друго нещо – всякое трябва да си плаща данъчетата.
На въпросче дали Цвете Цветаново ще бъде отстранено от постчето на вътрешно министърче, след като е избрано за председателче на изборното щабче на ГЕРБ, Борисово каза, че председателчетата на всички други партийчета са и председателчета на изборните щабчета, но тъй като то е премиерче, затова е избрано Цвете Цветаново. „Ако не е Цветаново, трябва да сложа друго лице, което кметчетата не познават и то ще бъде просто едно фасадче на щабчето”, отсече Борисово.

По материали от в. ТРУД

И въобще, крайно време е най-сетне да влезем в новото хилядолетие и да последваме примера на пратчетовите джуджета.

Искрено ваше: Веселко Едродупе

P.S.

Не съм само! Прочетете още “Репортер роди момиченце”
Оле мале…

http://marfieta.wordpress.com/2011/02/27/crazy/

WOI за женския род на професиите

В последните години в българския действително се забелязва нарастващо предпочитание към изключителната употреба на професии и длъжности в мъжки род, дори ако се говори за жени. Доводите за тази стилистична мода са неясни, но следните факти се набиват в очи.

1. Причината не е в англоезичното влияние, както някои твърдят, понеже в английския граматическите родове изобщо отсъстват, а освен това няколкото съвременни професии/длъжности, включващи думата „man“ (spokesman, chairman, policeman) имат своя женски еквивалент с думата „woman“ (spokeswoman, chairwoman, policewoman.

2. В повечето европейски езици половата принадлежност на субекта се запазва, за разлика от българския. От изречението „Министър-председателят Сигурдардоутир поръча кафе“ например не става ясно дали министър-председателят е мъж или жена (по подразбиране е мъж, което представлява класически пример за езиков сексизъм). Същото изречение на испански, френски, италиански, каталонски, немски, гръцки, чешки, сръбски и др. би показало, че Йохана Сигурдардоутир е жена.

3. По моите наблюдения подобна изключителна употреба на мъжки род за звания и длъжности се наблюдава само в няколко други езика, като руския и украинския. Предполагам, че именно от тези езици идва „еднополовата“ мода в българския.

4. Много държави целенасочено се борят с анахронистичния сексизъм в своите езици (пример: Белгия, където всички професии задължително имат и мъжки, и женски род). Ние обаче пак сме в някаква алтернативна вселена, където грешното е правилно, „да“ е „не“, а титлите са изключително „мъжко“ достояние.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/06/23/739909_niama_otkrit_signal_ot_chernite_kutii_na_samoleta_na/

Immortal за женския род

Абсолютно не съм съгласен, че „колежка“ е неправилно.
Опитват се разни „умове“ да ни втълпят, че Българският език няма родове, което е меко казано – абсолютна глупост.
Неправилни били „адвокатка“, „съдийка“, „инженерка“ и т.н. Логиката им е, че звучало сексистко.
Тогава сексистко звучи и „чистачка“, „работничка“, ако щете дори – жена (тъй като не е равнозначно на мъж, човек).
Това идва от английския език, който се опитват да ни наложат – там такива неща няма. Въпреки, че и там, когато трябва да се подчертае полът на съответния индивид, това се прави с представката „she-“ (май само за животни, gantcho да каже), „girl-“ (като в girl-friend). В много по-богатия и древен френски, си има определяне на пола на професиите – un advocate (адвокат), une advocatrice (адвокатка).
Не виждам защо, макар че са чужди думи, в Българския да не е правилно „колежка“ или „адвокатка“. Още повече – това кореспондира с всички останали професии.
Аз съм за „Една колежка“.
Иначе се получават смешки 🙂

Българският език по принцип е жив, т.е. определен диалект на говоримият език е и официален.
Опитват се, чрез разни правила, да го направят в крайна сметка като гръцкия – 2 различни езика (димотики и катаревуса). Единият е народния език, говоримия, а другия – официалния, на който се пишат официалните документи (вече доста трудно разбираем дори за обикновените гърци).

Най-малкото звучи смешно – „Снощи бях с колегата Маруся“ 🙂 Или представяте ли си, професора да се обърне към чаровна студентка – „Колега, какво ще кажете за…“… ще има да се оглежда милата, особено ако е блондинка…

Още нещо – в езиците, където „колега“ е само в една форма – например италианския, полът на колегата се определя от определителния член, който носи информация за пола. Както е във френски и италиански. (Английския не го включвам, като един беден лексикално и опростен граматически език, макар че и там съществува понятието a female-colleague).
il collega (итал.) – колегата;
uno collega – колега;
un collegue (френски) – колега;
la collega (итал.) – колежката;
una collega – колежка;
une collegue (френски) – колежка;
(справка – http://en.allexperts.com/q/Italian-Language-1584/2009/11/use-collega.htm )
В българския това няма как да стане, тъй като не използваме подобна форма.

П.П. В италианския в множествено число има разлика между „колеги“ и „колежки“ – „i collegi“ – „колеги“; „le college“ – „колежки“.

Сега проверих в тълковния речник, издание от 1976 год. от изд. Наука и култура.
Там четем следното:
колега (м) и колежка (ж) [лат] – другар по занятие, по служба
Явно промяната на правилото е станала по-късно, когато „феодалните старци“ в БАН им е писнало да си чешат чреслата и са решили да симулират някаква дейност.
Мислили, мислили, и измислили този абсурд.

Стана ми интересно как стои въпроса и с други езици… и така:

руски: (руско-български речник от 1962 г., изд. ГИИНС – Москва)
коллега (м. и ж.) – колега (м), колежка (ж) – в руския от край време думата е само в мъжки род;

словашки: (словашко-български речник от 1970, изд.БАН.)
kolega, м. – колега
kolegyňa, ж. – колежка

т.е. няма някакво „световно“ правило за единствен род на думата.
Дори в прекия наследник на латинския, италианския видяхме че има различен род за думата.
Не виждам никаква причина в българския да е само в мъжки род, още повече, че преди години формата „колежка“ е била правилна.

Лека справка в онлайн правописен речник дава като резултат, че съществува дума „колежка“ и че дори, представете си, съм я изписал правилно 🙂 http://www.kakvo.org/pravopis/колежка

http://forum.fiat-bg.org/viewtopic.php?t=54588

Граждани от Мрежата за женския род на професиите

водопроводчик
Абе каква е тая гейска практика за жени да се говори в мъжки род?

Ramstein
Последната простотия, въведена за книжовна норма, е използването само на мъжки род при назоваване на професии. Глупост, навлязла от английския, в който въобще няма родове. Под предлог, че женският род е някаква дискриминация.

re
Именно заради тъпия феминизъм на някои жени, които „долавяли сексуални намеци“, като се обръщали към тях с професия в женски род, всички професии станаха в мъжки род. Повръща ми се от тъпанарски феминизъм и педерастия. За пореден път жените показват, че не знаят какво искат. Ебахти извратения свят.

natali60
Думите „физичка“, „колежка“ и т. н. ги има в езика. Нали не предлагате да отпаднат, защото „дискриминират“ жената – впрочем как – нали тя е жена! Ето цитат от учебник по български език за осми клас, издателство „Булвест“ 2006, с. 42:
Често срещано отклонение от граматичните норми е употребата на съществителни имена от мъжки род за означаване на жени. Трябва да се използват установените форми за женски род като артистка, колежка, председателка, служителка. Когато при обръщение се означава длъжността на жената служителка, за назоваване на длъжността е допустима употребата на съществителни имена от мъжки род, напр. „Госпожо директор“.
Тази тенденция – да се назовават жените като мъже – не е официална!

glishev
Колкото до формата „колега“ за женски род, тя е пълен идиотизъм на български език. Учил съм латински доста години, но това не значи, че ще си счупя езика да нарека някоя жена „колега“. Това е педантично малоумие. В нормалния български език се казва „лекарка“, „директорка“, „архитектка“ и „колежка“, защото езикът ни успешно адаптира повечето чужди форми. Зле разбраният опит за политическа коректност с премахването на женските форми за професионални названия по-скоро обеднява езика и обижда дамите отколкото да служи на някаква смислена цел. „Една колега“ звучи като „държавната глава“ или „една пияница“. Глупаво е.

Изобщо, педантизмът е нелепа работа като вземем предвид, че неграмотността се увеличава. Докато по-голямата част от нацията е почти неграмотна, някои сноби се правят на г-н Христофор Белокровский и превръщат езика ни в някакво посмешище. Бих споделил и по-грозни мисли по адрес на такива лица, но ще ги спестя.

Ka40
Анджък. Като чуя някой да казва „една колега“ все едно чувам да говори някой от маалата, нещо като „един лопата“.

biskvitka
Нямам нищо против да ме наричат „колега“, но нека и останалото да е на латински 🙂

Калин Донков: Репортер роди момиченце

„Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня и учителЯТ Сълза Младенова, наведена над мъничката маса в тясната учителска стая, дописваше свидетелствата на децата.“

Така би започвал изящният, виртуозен разказ на Елин Пелин, ако би бил този разказ написан по днешните ни езикови правила.

По подобен начин може да бъде редактиран и Вазов: относно учителЯ Рада Госпожина, и Талев – за учителЯ Дона Крайчева от „Илинден“, както и за безбройните на практика героини от страниците на българската проза, представени неправилно като учителКИ. Днес е съвсем обичайно да видим на екрана симпатична, притеснена от камерите женица, отрупана с букети заради първия или последния учебен ден, а надписът под нея да я определя за… учител. Странно и твърде дръзко за един образ, който е формирал своята роля в българския национален живот, обдарен е с душевна топлина от поколения българи именно в своя така неудобен в наши дни и безмилостно изчегъртван отвсякъде женски (!) род. Учителка е знакова дума в българската просвета, а по този начин и в българската съдба. Тя никога не се е сливала с думата учител, бездруго и защото има някакво свое, заслужено „отделно“ съдържание.

Темата е забележително незначителна за общественото внимание. Българите имаме вредното правило

всеки път да оставяме лудите да се налудуват

и чак после да мислим за оправия. И най-абсурдните хрумвания скоро биват легитимирани от всеобщо безразличие, нещо като епизодично коментираното напоследък мълчаливо съгласие.

В резултат милиони жени загубиха в официалния език привилегията си на нежен пол под равнодушния поглед на зрителя и читателя. Лекарки и акушерки, кондукторки и готвачки, цигуларки и художнички зазвучаха с груба и безсмислена мъжественост. До едно време се появяваха някакви злополучни граматици да обясняват защо се прави това, но едва ли някой въобще се заслуша. В днешна България всеки, който иска да бъде оставен да върши онова, което си е наумил, в края на краищата го постига.

Темата е забележително незначителна, в сравнение с болките и проблемите около нас. (И все пак, много болки и проблеми ще отпаднат, но това, което сторим с езика си – никога.) В тоя тежък живот човек трудно може да намери съчувствие за такъв разговор. И аз дори не бих я зачеквал, ако не бях смаян да чуя от екрана, че репортер от някаква телевизия родил момиченце. Три килограма. Съпругът на репортера също работел в телевизията. Кашата е пълна.

Съдбата на думите ме е занимавала често и активно през десетилетията. Обяснимо: писателствам през целия си живот. Но и винаги съм виждал

в това, което се случва с думите, ключ към онова, което се случва с нас

Замяната на една дума с друга сигнализира или обслужва някаква промяна в обществените нагласи. Размишлявал съм за подмяната на „човек“ с „пешеходец“, на „работник“ с „производственик“, на дете с „питомец“ и т.н. Също и за статистическото стопяване на думи като „съвест“, „чест“, „достойнство“, за отбягването на думи като „милост“, „добрина“, „пощада“.

Тази откъслечна поредица наричах „моите филологии“ („Филология за всички“, „Филология за несретници“, „Филология без дата“ и пр.) и може би именно тя, а не по-шумните ми публицистични „сериали“ от онова време, ми е донесла най-много и най-ангажирана читателска поща. На това основание свидетелствам, че инстинктът за езикова принадлежност на просветения българин остава жив и силен и че ревността му към словото нерядко е по-силна от самия него. Познавам много хора, които осъзнават своя дълг към езика и страстно му служат… като го употребяват отговорно и смислено. Тези хора са и единствената опора на този език при наличието на толкова други кандидати да извършат с него каквото им дойде на ума.

Свободата на езика е част от свободата на самия човек. Тя не е по-малко важна от свободата на словото.

Езикът е сечиво на нацията да осъществява своята свобода,

своето предназначение и право да се развива. Да оставим езикът сам да утвърждава и да зачерква думи и правила – това е свободата, за която настоявам тук. Езикът създава думи като археоложка, директорка, колекционерка, кондукторка, репортерка(!), депутатка, дори маркшайдерка и хлебарка (която прави хляб) – а някой от високо ги отменя. Нямало такива думи и, най-вече, нямало ги в някои европейски езици. Професиите там просто нямали женски род. Та по тая причина да се отнеме и на българските. Кой да им каже на тези умни глави, че образуването на женски род е вековен рефлекс на нашия борбен и закален език – не на последно място и за да побългарява и приобщава чуждиците и да им придава български смисъл и звук?

И ето го резултатът: репортерите в България почнаха да раждат. Впрочем, роди и един изпълнителен директор – на Фонд „Земеделие“, ако си спомняте.

В същото време езикът, който не знае, че това му е забранено, продължава да ги създава. Пример за това е нелепата, смешновата откъдето да я погледнеш дума „войничка“, която се появи и се налага в краткото време от въвеждането на професионалната военна служба. Думата нашумя след появата в един вестник на ефектното заглавие „Войнички берат тревички“. Езикът си я произвежда, ще я изпитва, ще я преценява и ако я намери годна – ще си я остави. Никого няма да пита. Иначе ще почнат да раждат и войниците – спор няма. В днешната казарма раждаемостта е твърде висока. Войската не се шегува.

Ако оставим езика си свободен, много неща в нашия живот и в живота на нашите потомци ще се случват по различен, по-добър начин. Уви, дори такъв велик език не може да ни налее мъдрост за това…

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7586&sectionid=5&id=0001101

Коментари

Жана22
Във време, в което прескриптивната граматика няма силата и авторитарността да се налага така, както е успявала в по-стари времена, прекалените ограничения в правилата водят до това никой да не се съобразява с тях. Това е доста голяма заплаха за запазването авторитета и жизнеността на системата от норми за употреба на книжовния български език.

Benedicta
Мастити професори, доценти, ст.н.с, и прочие граматици-многознайковци, оковаха езика ни в хиляди измислени правила. Те ги измислиха и ги надянаха като хомот , който стяга всички ни с тесните си каишки…И защо ?- за да докажат, че са много учени и много нужни на обществото, което трябва да говори по ТЕХНИТЕ правила, а не по правилата на вечно живия и променящ се език…За да имат работа и ЗАПЛАТИ!
Един пример за тъпо измислените правила е за пълния и кратък член в мъжки род.

Mariner
Няма ли да се научат на-после, че живият език не се променя със спуснати отгоре рамки и правила, а се развива от само себе си с развитието на човешките взаимоотношения. Както навремето не са успели с „драсни-пални клечица“ да спрат навлизането на чуждици, така и сега са обречени с наложени отгоре реформи, особено ако са толкова малоумни като тази. Едно е да отпаднат остарели и неупотребявани форми както например „участвува“ стан просто „участва“, друго е да се намесваш и да регулираш общоприети названия.
Естествено, че трябва да си остане рода в професиите. Не може да са граматически неправилни думи като учителка, лекарка, секретарка, мед. сестра (а сега да ви видя). Да не забравяме, че например в немския език също си има ясно разграничение и окончание за ж.р за професия.

Anardil
Ама чакайте сега – правило в смисъл граматическа норма, която да отменя употребата на женски род за професии, занаяти и пр. НЯМА.
Това, че амбициозни и полуграмотни новинари, телевизионери и не знам какви още си говорят както им падне, за да се чувстват по-интересни си е техен проблем.
Казвайте си с чиста съвест „колежка“, „писателка“, „актриса“, „художничка“, „учителка“ и пр. и ако някой се опита да ви поправя просто го изгледайте съжалително. Или го треснете с правоговорен речник по главата.

Нени Миноно
Прогресивните ни съотечественици нима имат нужда от поръчка, ще дадем всичко от себе си, за да докажем криворазбраната си цивилизованост и никакви „колежки” и звателни падежи няма да ни спрат. На дървения европейско-български, който се говори напоследък, това се зове „добрите практики”!

Даскал Цеко
Защо да се затрива една хубава, жива езикова форма, каквато е женският род за повечето професии? И допринася ли това затриване за обогатяването на езика, или напротив?
Немският език в това отношение е светъл пример за подражание – там твърдо се тачи и употребява женският род за професии.

Случаен минувач
Много по-неприемливо за мен е отрязването на окончанията за звателен падеж, все едно говори някакъв негър, който не знае езика. Впрочем, за неблагозвучните форми, като например ИванО, отдавна са измислени благозвучни, напр. Иванке.