Monthly Archives: август 2012

Божидар Божанов: Нашата нова колега е съдийка Иванова

Заглавието представя батака, в който сме се вкарали с професионалните наименования. Капитал представят темата много добре с тази статия, а Павлина Върбанова – в своя блог. Препоръчвам и двете статии.

Аз ще се опитам да съм кратък. Какъв е проблемът? Проблемите са няколко и ще започна с безкрайно малоумните изрази „нова колега“, „моята колега“ и т.н. Аргументът е, че думата идвала от латински и там била в мъжки род, и нямала женски род. Това твърдение, ако е дошло от филолог, моля да си хвърли някъде дипломата:

  • за една заета дума няма почти никакво значение в какъв род е в оригиналния език. Някои езици нямат родове. Ако заемем дума от суахили, да направим клас „продълговати предмети“ в българския специално за нея? Заетите думи започват да се държат като част от езика, да се спрягат/скланят спрямо неговите правила, а не спрямо тези в оригиналния език;
  • в българския език няма дума, която има два рода. Има омоними (като пчелен мед и елементът мед), но „колега“ не е такъв случай. Така че няма как да има „един колега“ и „една колега“. Думата „колежка“ е друга дума, образувана от тази в м.р., защото се отнася за жени. Дори ако приемем, че тази дума е грешна (ще видим надолу, че не е), то тогава трябва да ползваме само думата „колега“ в м.р. и да съгласуваме по този род – „имаме нов колега – Мария“, „моят колега – Петя“*. Разбира се, никой не казва „нашата професор“ или „новата доктор“.

Но да оставим думата „колега“, и да погледнем по-общ план. Тенденцията длъжности и професии да са само в мъжки род е явна, и е на практика норма. Не за друго, ами защото (както е отбелязано в статията в Капитал), формата за женски род звучи провинциално, селски и просташко. В повечето случаи на мен не ми звучи така, „юристка“, „адвокатка“, „професорка“ или „съдийка“ са си съвсем добре звучащи форми. Но явно съществува някакъв комплекс у хората, който ги кара да се обиждат от това. Той пък е подкрепян от преподавателите, които учат студентите на „моята колега“, като така дават допълнителна увереност, че са по-умни и по-грамотни.

Тези неща са преходни – днес на адвокатката и е обидно, че е адвокатка, но утре може да настоява да я наричат така, защото иска да се знае, че е жена. Поради тази преходност, вместо академичните среди да създават абсурди, могат да се опитат да формулират правила (в тона на наръчниците за несексистко общуване, издавани в ЕС). Например:

  • всяка професия или длъжност има две форми – за мъжки и за женски род – адвокат/адвокатка, професор/професорка, председател/председателка, министър/министърка, съдия/съдийка и тези форми могат да се употребяват свободно;
  • в случай на нужда от съгласуване с прилагателни и местоимения винаги се използва формата, отговаряща на рода – „моята колежка“, „новата ни професорка“, „начална учителка“, „млада съдийка“. Защото алтернативите са „моята колега, „новата ни професор“, „начална учител“, които са абсурдни, или „моят колега“, „новият ни професор“, „млад съдия“, които губят информацията, че става въпрос за жена. В момента този проблем се решава като се добавя допълнителна информация, като името на човека или местоимение в близост („новият ни професор – Петрова – ..“, „Нов млад съдия… Тя е завършила..“. Това излишно затормозява езика – както пишещия, така и четящия (съответно говорещ-слущащ);
  • в случай на обръщение се предпочита формата за мъжки род придружена с поясняваща пола дума – най-често „госпожо директор“ / „господин съдия“ (тук има друго интересно явление, че формата за ж.р. е в звателен падеж, а тези в м.р. в именителен);
  • при липса на утвърдена форма за женски род, се използва продуктивната наставка „-ка“. По-сложно става с „-ец“ (плувец, ищец, певец – плувкиня, ищца, певица), но там всяка дума е сама за себе си.

По принцип смятам, че езикът трябва да се развива сам, а академиците само да осъвременяват правилата. Те обаче понякога се намесват, като описват норма, която съществува в много тесни среди, и по този начин я правят признак на пи-висока класа, с което пък влияят на развитието на езика. Горните ми предложения, например, отразяват разговорния език, и това съвсем спокойно може да бъде прието за норма. Вместо това преподаватели налагат форми като „моята колега“, и внушават някакъв вид елитарност на използващите я. Тази елитарност плъзва малко по малко, и след 20 години ще казваме „родил“ вместо „родилка“.

Надявам се нещата да си дойдат на мястото, но преподавателите трябва да се вземат в ръце. И да спрат да влияят на езика в желанието си да изглеждат интелигентни.

http://blog.bozho.net/?p=869

Advertisements