Monthly Archives: ноември 2012

Дали професиите са само в мъжки род

В последно време полуграмотните журналисти упорито са се заели да натрапват твърдението, че професиите и длъжностите нямали женски род.

Разбира се, такова „правило“ не съществува, а и не може да съществува, поради простата причина, че „професиите и длъжностите нямат женски род“ е едно напълно безсмислено изречение.

Всъщност:
1. Професиите изобщо нямат род. Род имат думите – например директор е съществително от мъжки род, а директорка е съществително от женски род.
2. Женскородовите съществителни не означават нито професии, нито длъжности. Те означават лица-жени, които упражняват съответните професии или заемат съответните длъжности. Например съществителното директорка означава „жена на директорски пост“.
3. Никой никога не е забранявал женскородовите съществителни като президентка, председателка, министърка, съдийка, колежка, кметица, както и никой никога не е забранявал царица, кралица, императрица, певица, актриса, учителка, лекарка, героиня и т. н. Всички те са включени и в най-новия официален правописен речник на българския книжовен език.
4. Думи като оптимистка, привърженичка, авторка, колежка, студентка, кандидатка, участничка, победителка, шофьорка нямат нищо общо с професиите и длъжностите.
5. Отделен въпрос е защо никой от любителите на мъжкия род никога не възразява срещу думите чистачка, шивачка, фризьорка, сервитьорка, касиерка

Според съвременната норма, когато става дума за лица-жени, употребата на съществителни от мъжки род е задължителна единствено в следните случаи:
1. В обръщения: „госпожо министър“, „госпожо съдия“, „госпожо професор“.
2. В титли: „министър Попова“, „съдия Марковска“, „професор Иванова“, „доктор Стоянова“.
И в двата случая членуването е невъзможно („
госпожо министърът„).

Претенциозното говорене за жените в мъжки род при всички останали случаи е просто едно маниерничене на зле образовани хора, лишени от вкус и мярка.

Още повече, то често води до откровено нелепи конструкции, които нарушават основното граматическо правило за съгласуване по род. Проява на изключително ниска езикова култура е например заглавието
Здравният министър е предложила по-високи заплати
вместоЗдравният министър е предложил по-високи заплати“ или
Здравната министърка е предложила по-високи заплати„.

Така че, още веднъж:
Няма правило, според което за жените трябва да се говори в мъжки род.
Женският род и съгласуването в българския език не са отменени.

Шедьоври на маскулинизацията

«Полицаят-жена изглежда честен човек.»

«Съпругът на бившия премиер е съсобственик на бизнес, регистриран в европейската държава.»

«Тъжна съм, че законът е отхвърлен. Живея с партньора ми от 11 години, но детето й не може да ме наследи.»

«Уил Смит ще играе опитен мошеник, който споделя своя опит с начинаещ престъпник. След време двамата се влюбват един в друг.»

«Германски политик в Европейския парламент, чийто докторат беше отнет по-рано този месец заради плагиатство, подаде оставка от парламентарната разследваща комисия. Това предадоха световните агенции, позовавайки се на говорителя й

«А сладкодумните разказвачи ще бъдат писателят Гери Турийска и актрисата Теодора Духовникова»

«Италиански министър подаде оставка, след като бе обвинена, че не е платила данък върху един от имотите си»

«„Доволна съм от присъдата“, каза защитникът на вътрешния министър»

«Директорът на резерват „Боженци“ ще бъде глобена заради конфликт на интереси»

«„Съществува страх, че парадът ще бъде забранен и тази година”, заявила еврокомисарят

«Финландският министър по международно развитие Хайди Хаулата, която доскоро бе евродепутат и много активна в сферата на човешките права, заяви…»

«Президентът на Бразилия тайно се возила на мотор из страната»

«Депутатът от БСП Мая Манолова получи наказание „забележка“ от председателя на парламента Цецка Цачева»

«Прострелян политик в САЩ публикува първите си снимки, след като беше ранена в главата.»

«Президентът на Либерия Елън Джонсън Серлийф уволни сина си Чарлз, заради подозрения в корупция.
Самата тя миналата година спечели нобелова награда за мир за ролята й след края на 14-годишната гражданска война в Либерия.»

«В края на миналата седмица зам.-председателят на ЕК Нели Крус, която отговаря за цифровите технологии, призна поражението на конференция в Берлин. Крус е първият представител на Еврокомисията, която публично признава, че шансовете АСТА да бъде ратифицирана от ЕС са минимални.»

«Бившият външен министър беше освободена от депутатския си имунитет, но по нейно желание.»

«Френският топмодел останала очарована»

«лекар от СЗО, изпратена в Китай»

«сестраблизнак»

«циганкаджебчия»

Соња Казиовска: Феминитивите исчезнаа во јавниот говор

Не само јазични трендови

За само една година од јавниот говор, особено на телевизијата, исчезнале или сосема малку се употребуваат наставките за женски род во именките за јавните функции. Зборовите „директор“, „министер“, „претседател“ се користат во машки род, независно дали тие функции ги извршуваат мажи или жени.
Десет години претходно владеел сосем поинаков тренд на родова сензитивизација на јавниот говор, па од 2000 година наваму сосем нормални за увото ни беа зборовите како канцеларка или министерка.

Ова го покажало истражувањето што за Советот за радиодифузија го направија професорката Kатерина Kолозова и нејзиниот тим, а во кое било анализирано колку и како се застапени родовите прашања на МТВ 1 и МТВ 2, „Kанал 5“, „Сител“, „Алсат М“ и на „Телма“, како најгледани телевизии.

Далеку од неутралност

Според истражувањето, родовата неутрализација, која сега е актуелна, значи бришење на видливоста на учеството на жените во јавната сфера како нивно човеково право и маскулинизација на претставата за јавните општествени и политички позиции. Тоа не е оценето како намерен гест на новинар или медиум, туку како прибегнување кон една општораспространета практика.

Македонистите, пак, укажуваат дека феминитивите се значенски соодветници на именките од машки род и нема причина поради која би требало да ги избегнуваме.

– Во ЕУ се инсистира и се внимава на употребата на женските наставки зашто тоа се смета за политички коректно. Се испраќа пораката дека значајните општествени позиции може и треба да бидат заземани и од жени. Kај нас, иако ова правило беше воспоставено, во последно време сѐ повеќе се напушта, а маскулинизацијата се претставува како неутралност, без да се има на ум дека неутралноста значи и неутрализација на еден од родовите – вели Kолозова.

Јазичната рамноправност во јазици како македонскиот, каде што граматичката категорија род има централно место, се изразува со феминитиви – вели Симон Саздов, раководител на катедрата за македонски јазик на Филолошкиот факултет „Блаже Kонески“ во Скопје.

– Во јазик со граматичка структура каква што има македонскиот, феминитивите не само што се пожелни, туку се и неопходни. Нивното присуство ја одразува вклученоста на жените во општествениот живот. Некогаш жените немале раководни функции, па во јазикот отсуствувале именки од типот раководителка, ректорка, деканка, претседателка, а именката министерка означувала сопруга на министер, а не, како што е денес, жена со министерска функција. Во отсуство на жени што управуваат авиони, ќе нема ни пилотки, но оној момент кога тоа ќе стане реалност, нема дилеми дека тие жени ќе се именуваат со феминитив, исто како што сега имаме фудбалерки, ватерполистки, седмобојки – вели Саздов.

Влијанието на англискиот

Саздов укажува дека англискиот, како најраспространет светски јазик, со својата структура може негативно да влијае врз присуството на феминитивите во македонскиот јазик. Против тоа треба да застанат преведувачите и лекторите, употребувајќи феминитив секогаш кога се користи именка за да означи женско лице.

– Ако речеме министерот Јанкуловска, правиме граматичка грешка поради несогласување по род. Тоа е исто како да сме рекле дрвен клупа – објаснува професорот.

Сум пратеничка и претседателка на партија, вели Лилјана Поповска, но не ми пречи кога некој ќе ми се обрати поинаку зашто не е со лоша намера.

– Се мешаат двете работи, но тоа и не е надвор од јазичната норма. Така е затоа што немаме кодекс за јавната комуникација. За ова прашање дебатиравме во Годината на македонскиот јазик и сега јазичните експерти треба да најдат добро решение – вели Поповска.