Monthly Archives: април 2013

absurT за женския род на професиите

Avertas 03/09/2011, 10:29
Напоследък най-силно е поразено разграничаването на мъжки от женски род при професиите.
„Учителят по литература запозна инспектора с темата на урока и двете влязоха в класната стая.“
Защо не обозначават женския род – учителката, инспекторката?…. В други езици това разграничаване не съществува – в българския съществуват 3 рода – мъжки, женски и среден род – той, тя, то. Освен това се оказва, че не е някакво украшение, а изпълнява смислоразличителни функции и посланието се разбира по-бързо и по-лесно.

absurT 03/09/2011, 11:33
Да, ама как да стане, като на английски си нямат тия три рода, вързани с окончания, а ние дупе даваме да сме модерни?

Личинка 03/09/2011, 11:40
Ми щото не е правилно да се обозначава в случая. Разговорно може…, но официално – не. Професията е учител, инженер, архитект, адвокат и пр., длъжността е инспектор, управител, директор, прокурор, министър и т.н…. Няма род.

absurT 03/09/2011, 11:52
Кой каза, че няма род? И откога? И защо?
Дали Рада Госпожина е учител или учителка?
И каква е логиката професията да е в мъжки род, а не в женски, след като самата дума „професия“ е в женски? Същото се отнася и за „длъжност“- ж. р.

ПП. Как да няма род, като има – само мъжки.

Личинка 03/09/2011, 12:17
Рада-та ти Госпожина е по професия учител. Ако имаш диплома, виж си там кво пише за професионална квалификация. Никъде не пише учителка, лекарка, архитектка, стоматоложка, шофьорка, фризьорка, сервитьорка и пр. Да си чула как споменават Меркел – канцлер или канцлерката?… И няма връзка с рода на самите думи „професия“ и „длъжност“, че да търсиш там логика.

absurT 03/09/2011, 12:35
Не я търся там, логиката – напротив.
Това, че Меркел я наричат канцлер, не е обяснение, защото аз питам по кое правило в нашия език всичко се обърна в мъжки род.
А примера с Рада Госпожина го давам, защото, ако наистина някога е имало идея професиите да се пишат в мъжки род, без да се зачита пола на човека, то и в „Под игото“ би било така. Нали, все пак, един Иван Вазов, при това, бил и министър на Просветата, би поназнайвал езика ни?

Личинка 03/09/2011, 12:45
Ми примерът не ти е показателен за настоящето…, намери си по-съвременен. А и горе казах, че неофициално може да си казваш и пишеш, квото тиЙ на сърцето

absurT 03/09/2011, 12:58
Дай нещо черно на бяло, за да видя къде пише, че така трябва да бъде.
Не иде реч как ми иде на сърДце……..

Marbella 03/09/2011, 13:38
Английският няма нищо общо в случая.
Това е повсеместна тенденция и се дължи на желанието на феминистките да не се подчертава изрично, че лицето, упражняващо въпросната професия, е жена. Смята се за сексистко.

absurT 03/09/2011, 14:28
Хубаво де, ами всички останали, дето не ни е срам, че сме жени, пък и искаме да ни забелязват, че сме?
Бива ли заради някакви изветрелници да се скапва езика и да се затрива единия род?

Пачо 03/09/2011, 17:11
Менизиране на фемината се нарича правилото. Не е престижно просто да си учителка. На бас, че жените са го измислили това правило

Viatrix 03/09/2011, 17:31
Специално примерът ти с Меркел не е в подкрепа на тезата ти. На български може да е „канцлер Меркел“, но на родния й език тя е политичКА, министърКА, генерална секретарКА и канцлерКА.
http://de.wikipedia.org/wiki/Angela_Merkel

И това не се отнася само за нея като изключение.

Боян Вълчев: Граматични правила в правописния речник?

Това е нещо, на което мястото му не е там. Освен че са ни обяснили диференцираната употреба на пълния и краткия член (който със сигурност не е нито езиков, нито правописен въпрос, защото реално не съществува в езика, въпреки аргумента на един от съставителите на речника, че така сме били разбирали кое е подлогът в заглавията във вестниците с обърнат словоред, създадени от неграмотни журналисти и редактори с объркано езиково съзнание), там намираме и обяснение за съгласуването на учтивите форми (едно правило, което Л. Андрейчин, воден от „чиста“ логика, формулира адхок в една своя вестникарска бележка, без да е правил каквито и да било изследвания във връзка с него и което реално никой не (може да) спазва, защото противоречи на основни постановки, описани от теорията на книжовните езици). Граматическите правила не са работа на правописния речник. В бъдеще те трябва да се извадят от въвеждащата част. Правописът трябва да ни показва думите и техните форми, а не да ни разяснява синтактични правила, които и без това са съмнителни.

Всъщност прословутото правило за пълния и краткия член е следствие от предвиждането на инструмента „дублетност“. Още Ив. Момчилов (1868 г.) казва, че слага в таблицата двата члена (пълния и краткия), пък в бъдеще ще се види кой от тях ще се наложи. А това е направено, защото през Възраждането, а и до днес в диалектите както на изток, така и на запад са много разпространени тези две форми, но никъде това не е по синтактичния принцип, формулиран в правописа. Тук няма повече да говоря по този въпрос, защото той е толкова изхабен, че не си заслужава дори да се споменава. Но пък съставителите на речника са отделили цели 4 страници в увода, за да ни го разяснят с всичките обрасли го правила, правилца и полуправилца – само и само да бъде оправдано съществуването му. А дали и да не спомена пропиляното време и ненужно изразходваната интелектуална енергия за заучаването на това правило, което и след повече от 100 години не се спазва и не може да се спазва поради това, че категорично противоречи на вътрешната същност на нашия език?

Правописът не (трябва да) е самоцел, той е само средство,
Списание «Български език и литература», година LV, книжка 1, 2013

 

Има един особено интересен феномен, който смятам, че трябва да бъде отбелязан: като че ли за много изследвачи все още не е напълно ясно в коя сфера може да се намесва кодификаторът и в коя не може и изобщо какво точно е норма и какво кодификация. В българския книжовен език от много време се обсъжда въпросът за т.нар. „пълен” и „кратък” член за мъжки род. Поне от средата на ХХ в. за българската граматическа наука е пределно ясно, че българският (книжовен) език е безпадежен. Същевременно се формулира правило, което гласи, че пълен член се употребява, когато името или словосъчетанието е подлог, а кратък – в останалите случаи. Тук всъщност прозира правило, формулиращо падежни взаимоотношения – именителен и неименителен падеж. Дори в закона за реформа на правописа от февруари 1945 г. формулировката е записана чрез израза „именителен падеж”. В случая е видно, че става дума за проникване в езиковата система и за постулиране на правило, което е противно на същността на българския книжовен език. Самата практика показва категорично, че – образно казано – българите са „ампутирани” откъм категорията падеж по отношение на своя език и реално никой не може автоматично, а и не се стреми да спазва това правило. По принцип то няма никаква комуникативна стойност. Същевременно обаче се изучава упорито и по този начин се разпилява време за по-смислени занимания (вкл. и в обучението по български за чужденци). Едва напоследък П. Пашов посочи в своята граматика, че правилото е напълно изкуствено. Препоръката му обаче е отново половинчата – независимо от изкуствеността то трябвало да се спазва писмено. Когато пред съставителите на правописния речник се поставя въпросът за заличаване на това правило, оттам се чува обяснението, че това можело да направи само парламентът, тъй като то било записано в закон. От това положение ярко се вижда, че аргументите са хетерогенни. Всъщност това правило не е работа на парламента, нито на формулировка чрез юридически закон. Парламентът няма силата и не може да регулира различни вътрешноезикови процеси. Това не е работа и на филолозите – те трябва да описват езика, а не умозрително да съчиняват езикови правила.

Българският книжовен език и взаимоотношенията му със социалната структура, институциите и образованието
«Bulgarien zwischen Byzanz und dem Westen» (Köln 2008, S. 171–195)