Monthly Archives: март 2015

Юлиана Танчева: Да не “омъжкаряваме” женския род!

Само че не женския род на планетата, а женския род в езика. За това призовава инициативата на предаването “За думите” на Българското национално радио, програма “Христо Ботев”. И тъй като аз от години съм радетелка за същата кауза, в момента подскачам до тавана от задоволство, че имам съмишленици, които забелязват какви грозни неща се творят с женския род в българския език; и най-важното – които правят нещо по въпроса.

Става дума, разбира се, за следното: “Колегата е репортер по професия, гражданин и доброволец по убеждение, победител в състезания, грижовен родител, верен приятел, сладкодумен събеседник и освен това е очарователна жена.” Примерът е на “За думите” и едва ли ще измисля по-красноречив и по-смешен (освен другия, пак техен, с “колегата роди близнаци”).

В последните десетина години в някои медии се утвърждава странната тенденция жените да бъдат наричани с мъжки съществителни имена, особено що се отнася до названията на професии, длъжности, призвания… Твърде малко са езиковите ситуации, в които това е оправдано – например, ако става дума за нови професии и занятия, чиито имена са съвсем пресни чужди заемки и формата за женски род би звучала тромаво (“копирайтър”, “коучър”); също ако контекстът е фокусиран върху професията и уменията на самата специалистка, а не толкова върху личността й. Във всички останали случаи просто осакатяваме езика си, ако наричаме писателката “писател”. (Положението с “колега” остава по-специфично, но нека оставим мъжкия род на академичните среди, а в ежедневието да допуснем и колежката.)

Откъде тръгва тази чудата мода – “маскулинизацията”, казано на филологически жаргон? В съвременността тя, разбира се, е свързана с феминизма и стремежа жените да бъдат представяни на равна нога с мъжете в професията. Факт е обаче, че авангардът на феминизма от края на ХХ и началото на ХХІ век е САЩ – страна, в която, разбира се, говорят основно английски. А в този език липсва граматическата категория “род” при имената, характерна за българския. Така че там doctor, biologist или prime minister звучат напълно неутрално. Другояче стои въпросът с думи като spokesman, образувани на базата на man („мъж“). Заради тях в английския език бяха изковани форми като spokesperson, за да не бъдат наричани жените с “мъжката” дума. Борците (всъщност, боркините) за женски права у нас обаче направиха точно обратното. За да не изостанат от световните “трендове” и да покажат, че също са “джендърно неутрални”, се поучиха от неприложимия върху българския език американски челен опит и започнаха да се наричат с мъжките имена! Не става. Българският не може да бъде джендърно неутрален, при нас граматическият род е заложен в самата основа на езика.

А соц клишето за “челния опит” по-горе съвсем не беше случайно. Защото историята е още по-комична. Модата с “омъжкаряването” на женските професии и звания в българския език всъщност е по-стара и навлиза през 50-те и 60-те години на миналия век, когато в “народната република” се копира със същия безмозъчен маниер всичко от СССР и езикът ни се задръства с новоизковани бюрократични русизми. Една от много характерните черти на руския език, която го различава от българския и другите родствени славянски езици, е липсата на “женски” думи за доста професии и звания като врач, профессор, включително за насила наложеното тогава официално обръщение товарищ (“другар”).

И тъй, от челния съветски опит минахме на челен американски, без да мислим, че убиваме богатството на българския език и унижаваме жената лекарка, журналистка, репортерка, писателка, учителка, спортистка, гражданка, вместо да защитим достойнството й.

Ако сте съгласни, че това не е красиво и справедливо, подкрепете инициативата на БНР до края на месец март – отнема само едно кликване. Женският род го заслужава!

http://www.momichetataotgrada.com/article/da-ne-omzhkaryavame-zhenskiya-rod.html#.VQ-oofyUe4w

Advertisements

Участвай чрез гласуване в инициативата: Аз подкрепям женския род

Нека в месеца, наречен незнайно защо „женски“, направим нещо смислено за съхраняване на достойнството на българските жени и богатството на българския език.

Става въпрос за названията за „лица от женски пол“, които, противно на всяка езикова и житейска логика, с удивителна скорост започнахме да обличаме в мъжки дрехи.
Журналистките, репортерките, лекарките, директорките, продавачките, писателките, председателките, гражданките, победителките, участничките, състезателките, дори майките вече се наричат:
журналист, репортер, лекар, директор, продавач, писател, председател, гражданин, победител, участник, състезател, родител.
Да не говорим за горките колежки! Как ли преглъщат това например: „Колегата роди близнаци!“

„Модата“, казват специалистите, тръгнала от нас – журналист(к)ите от електронните медии.
Нека от нас започне и реабилитацията на незаслужено изтласкания женски род!
Колегата е репортер по професия, гражданин и доброволец по убеждение, победител в състезания, грижовен родител, верен приятел, сладкодумен събеседник и освен това е очарователна жена.

Ако ви е писнало от подобни недоразумения, подкрепете женския род!

Дайте гласа си до края на месец март на сайта на програмата, пишете на адреса на предаването zadumite@bnr.bg или се обадете на телефон 02/987 50 36.

Мисля, че жените трябва да се назовават с думи в женски род – тя е учителка, лекарка, репортерка, председателка, участничка, гражданка, колежка, директорка…

http://bnr.bg/post/100529822/az-podkrepam-jenskia-rod-iniciativa-na-predavaneto-za-dumite-s-usmivka