Павлина Върбанова: За колежката, писателката и спортистката и за тяхната женска природа

След поредния въпрос към мен дали на жените вече е разрешено да са пациентки и колежки, се чувствам почти задължена да кажа, че никога не е имало официална забрана да бъдат такива.

Обаче езиковата мода в последните може би петнайсетина години диктува друго – от трибуната на телевизиите, радиостанциите, сайтовете и вестниците: жената е колега, писател, музикант, журналист, редактор, учител, спортист, състезател, изпълнител, участник и почти всяко друго съществително име за лице от мъжки род, за което се сетите.

Езиковата мода стъпи на съществуващото предразположение на българите към маскулинизация (чиито лингвистични основания не могат да се отрекат) и те вероятно продължават да отъждествяват “мъжките” форми с престижността – затова “женските” са поне една идея по-низши, може би дори някак обидни и унизителни.

Всъщност има едно регламентирано ограничение: думи от типа на директор, министър, кмет, професор се употребяват в официална кореспонденция като обръщение и когато длъжността се заема от жена. Подобни форми са уместни също в пленарната зала на Народното събрание например, на заседания на Министерския съвет, в академичните среди, на официални събития – чествания, приеми, пресконференции, тъй като са в унисон с формалното общуване в такива речеви ситуации.

В публицистичната реч обаче те твърде разшириха обсега си и вече изместват и по-обикновени названия от женски род. Все по-рядко чуваме и срещаме изписано лекарка, учителка, състезателка, журналистка, гражданка. Стига се и до – нека да ги наречем по-меко – странни граматически съгласувания, които биха хвърлили читателя/слушателя в почуда, ако той не знае, че съответните постове се заемат от жени:
председателят на Народното събрание е присъствала лично…
… енергийният министър е декларирала допълнителни доходи…

За мен специално това е насилване на езика, даже бих могла да добавя и една представка, но доброто възпитание ме възпира. Питам се дали авторите на публицистичните материали си ги харесват и дали тяхното езиково чувство не се бунтува поне малко срещу такова (не)съгласуване.

Следващата стъпка, която очаквам, е Лили Иванова, Мария Илиева или Михаела Филева, да речем, да бъде наречена публично певец. Обзалагам се, че ако не се появят нови тенденции в езиковата мода, това ще стане преди 2020 г.

Драги читатели (това по подразбиране включва и читателките), не знам как точно го чувствате вие, но за мен няма нищо обидно в названия като колежка, спортистка и журналистка. Освен всичко друго, те носят и информация, когато са употребени самостоятелно – че става дума не изобщо за лице или безполово същество, което упражнява дадена дейност, а именно за жена.

А какво лошо има в това да си жена и да бъдеш назовавана с женско име?

https://pavlinav.wordpress.com/2015/06/25/1-86/

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: