Category Archives: Uncategorized

Gus

Thursday, 23 April 2015
Lokrum – Dubrovnik

Adultery by Paulo Coelho

Advertisements

Красимира Алексова: „За“ и „против“ пълния член

Пълният член остава в нашите книжовни норми още от времето на твърдото настояване на акад. Александър Теодоров – Балан. До своята 99-годишна възраст той твърди, че в българския език, ако се разменят местата на подлога и на прякото допълнение, няма да са ясни субект-обектните отношения. Например в изречението „Човека изяде вълка“ не е ясно кой кого е изял, ако няма пълен член.

На този аргумент има силен контрааргумент. Българският език е развил друго средство за избягване на двусмислието в субект-обектните отношения. Дублираме допълнението, тоест, казваме: „Човека ГО изяде вълка” и вече е съвсем ясно кой кого. При устна речева изява правилото за пълен член не важи – говори се само с кратък член. Тоест, става въпрос за едно изцяло правописно правило.

Има и още един проблем, свързан с отпадналите падежи и някои остатъци от тях. Съвременните деца вече не носят в съзнанието си разликата между „кой – кого“, „някой – някого“, „никой – никого“, в които ясно личи падежно отношение. Наследниците на винителни форми „кого, някого, никого“ в днешно време са плод само на училищно обучение, но не и на реалното, спонтанно усвояване на езика. Вече почти никой не казва: „Ало, кого търсите?” или: „Иван е партньор, на когото можеш да се довериш”. Масовото е: „Ало, кой търсите” и „Иван е партньор, на който можеш да се довериш”.

ЗА ВСЕКИ ПО-НЕЩО

po staro mu2012-11-24-16-01-02.jpg

Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (2)

Типичен случай на несъобразяване със спецификата на езика в езиковото строителство е въведеното в нашия книжовен език правило за употребата на пълния и краткия член при имена от мъжки род в зависимост от „падежната“ им функция.

Съобразяването със спецификата на езика не е само теоретичен въпрос. То има важно значение и за практическото боравене с езика, тъй като правилата, които не са съобразени с това основно методологическо положение, не могат да бъдат добре усвоени в широката езикова практика и стават причина за постоянни и масово извършвани грешки.

Важно е да се изтъкне, че докато в течение на няколко десетилетия нашето езиково обучение бе натоварено със задачата да внедрява това правило в практиката на грамотните хора, в същото време нашият книжовен език показваше ясна тенденция към развитие в противоположна посока, като стигна до изоставяне на някои остатъци от падежни форми за винителен и дателен падеж при съществителните имена (на Ивана, Ивану).

Въпросът за смисловото обогатяване или уточняване на езика (например в случая чрез морфологично (падежно) разграничаване на някои синтактични категории) не трябва да се разглежда и разрешава абстрактно, чрез пренасяне на чужди на националната езикова специфика граматически категории, толкова повече, че трябва да се държи сметка за реалните възможности за практическо масово усвояване на теоретическите правила.

Из доклада «Въпросът за националната самобитност на езика», 1952

Zeitgeist

Тая „Ресурсна икономика“, сиреч ползването на ресурси по непосредствен начин, без посредничеството на парите (иначе казано, без стоково-парични отношения), изобщо не е нова идея. Нещо повече, тя е прилагана на практика, за пръв път в Съветска Русия през 1918-а – 1923-а под името „военен комунизъм“, по-късно в нацистка Германия и на други места, повсеместно я има и в момента. Във всеки по-голям град, навсякъде по света, и сега има оазиси на „ресурсна икономика“ – места, където хората напълно безплатно получават храна, дрехи, отопление, здравни грижи, стоки и услуги за свободното време (а хората в оазисите имат много от него, още един интересен аспект на дилемата за работата и свободното време, пропуснат от професор Гатинг!), гарантирано им е и правото на труд. Оазисите на този вид икономика даже си имат краткото и звучно име ЗАТВОР. Според мен, не е случайно, че именно в САЩ продължават опитите за „научното“ обосноваване на „ресурсната икономика“, та именно там са половината от всички осъдени на затвор в света.

Манрико ти е дал сламка, защо „ресурсната икономика“ е псевдофилософия, даже преди да споменеш за нея. Свободата на избора! Парите, освен всичко друго, са универсален инструмент и квинтесенция на икономическата свобода. Свободата на милиарди хора да вземат решения, всеки ден и всяка минута. Парите имат много недостатъци като свойството да се концентрират по, да си кажем правичката, неестествен и нерационален начин. Често заради пари, тоест заради все пак виртуална ценност, се унищожават реални ценности; описано е много хубаво от Егон Ервин Киш, журналистът на всички времена и народи. И въпреки това, хората изобщо не бързат да използват демократичното си право да променят тези и другите недостатъци на стоково-паричните отношения.

Защо?

По една много проста причина: при всичките си недостатъци, парите са много по-неутрално, обективно и демократично средство за регулиране на производството и потреблението от всяко друго. Дават в много по-голяма степен възможността за разпределение, изразяващо Sancta Sanctorum на човешкото очакване за икономиката – свободата на всеки да взема решения – от всеки друг начин. А другите начини не са кой знае колко. Ако лишите хората от икономическата свобода, незабавно следва да замените парите с бюрократично-административна система за разпределение. Система с неизмеримо по-голяма власт върху живота и смъртта на всеки човек, и от най-голямата купчина пари. Нямам съмнение, че „адвокатите от проекта Венус“ искат точно това за себе си – да командват останалите хора чрез разпределението, но не са никак оригинални. Теоретично, „проектът Венус“ е разглеждан като концепция още преди почти три века от немските „камералисти“, много преди практическото му осъществяване в трудовите армии и разпределителите на Троцки и сие. Взели в Русия милиони жертви, впрочем.

Иначе т.нар. „Ресурсен проблем“ е любима дъвка на всякви откачалки с маниакална склонност към власт (кофти генетическо съчетание на лидерски, шизо и некадърност и/или мързел). Времевият им хоризонт е обикновено 50г (толкова е средния съзнателен човешки живот). Единствената им цел е да вземат акъла от страх на по-склонните към уплаха (отново гени) и ги заробят по щуравите си идеи, докато те получават удоволствието от „реализацията“ си. Що се отнася до ресурсите, които ползва в момента част от човечеството, те няма как да свършат. Или ако намалеят някои от тях или станат по-скъпи, хората ще намерят други – по-евтини и по-достъпни.

Да, ресурсите стават скъпи, ама то това е защото прекалено хора са се подлъгали и не участват с нещо полезно в икономиката, срещу което да получат съответното количество ресурси (храна, енергия) за покриването на нуждите си. Не искат да се променят и станат по ефективни- нито приноса в икономиката, нито потреблението на ресурси да намалят.

Търсят причините за бедите си извън тях самите – много станала популацията на планетата, другите потребявали много и за това нямало дастътъчно (или било скъпо) за тях, богатите харчели неразумно (като тук се подразбира, че „богатия“ трява да взима акъл от „бедния“ как да си харчи богатството, така че да има и за „бедните“. Разбира се, не всички „бедни“ разсъждават по този начин. Повечето се взимат в ръце и отиграват ситуацията. Останалите – те са социалисти…

„Ресурсните сгради“ стават модерни някъде към 1967-а, например полусферата – американски павилион на Експо „Хабитат“ Монреал оттогава е копирана къде ли не; последната сферична оранжерия за хора, която ми се мерна, е в Англия. Няма лошо, тези търсения са полезни. Проблемът им засега е че разходите за проектирането, построяването и експлоатацията им са значително по-големи от икономията на енергия. Та затова се борят толкова стръвно срещу стоково-паричните отношения и срещу парите по-специално.

Що се отнася до нахранването на гладните.
Там е работата, че като ги нахраниш, не решаваш проблема:
Като се наяде човек му се приспива.
Като се наспи му се такова. Раждат се деца.
Като се натакова – огладнява и т.н.
Има милиони по света в момента, живеят така от милиони години.
И са си много добре. Имах възможността да ги видя и общувам с тях. При тях няма болни хора, всичко са млади, здрави и хубави. На практика няма медицинско обслужване, поне такова каквото ние го познаваме с хирургиите, лъче-радио терапиите и всичките гадости. При нужда ползват треви и други работи, които помагат за някои неща от местни познавачи. Пари не дават за тия неща. Малко храна оставят, ако имат излишна.
Да, от децата им много умират, ама те пък до към 35-40 г. раждат 10-15 и ако оцелят 4-5, се счита за успех и късмет. Оцеляват най-здравите, разбира се.
И така тези хора са живели от милиони години по техните си места на обитаване и не са се затрили.

Ти сега заради някакави картинки, дето са ти влезли в главата, дай сега да събираме пари и да помагаме, ама ти самия НЕ искаш да се включиш в помагането, защото ти е бил „оскъден“ залъка. Ама че е оскъдени – ти сам си го преценяваш. А, аз понеже съм виждал много „оскъдица“ и знам за какво става въпрос, казвам че може би не ти е чак толкова оскъден залъка, а просто ти се свиди твоето и гледаш повече в чуждото богатство.

Защото ако и моя залък да е може би по „благ“ от твоя (това не е сигурно), той си е мой и за моята фамилия и не бих искал да го давам на такива като тебе, за го раздават на гладните от тяхно име. Защото аз като искам да дам – и сам мога да го направя без посредници, които почти сигурно ще отделят по-голямата част от моето за тях си.

Аз от своя страна считам безадресната, отвлечена солидарност за глупост или опит за измама. Край мен и близките ми, роднините, приятели и колеги имам толкова много поводи да помогна когато поискам и имам възможност, за да се вързвам на плоски номера и да отделям време и ресурси да спасявам световната беднота.

Повечето статии и мнения на подобни теми се въртят около потребностите на хората. И в много от тях се определя от какво имат нужда другите хора. Основният въпрос обаче е кой определя потребностите. И има само два подхода – или човек сам си определя какво иска и от какво има нужда или някой друг определя вместо него. И всякакви леви интелектуалци и обикновени фундаменталисти се пънат да доказват, че е по-добре някой друг да решава вместо мен от какво имам нужда. Да, ама аз не съм съгласен. Аз твърдя например, че имам нужда от бира и пържени картофи. Някой ще доказва, че бирата и пържените картофи са вредни (което вероятно е така), а всичко необходимо и полезно в тях (въглехидрати, витамини Б, вода и т.н.) може да се набави от хляб и вода. А освен това се харчат излишни ресурси за производство на бира и пържене на картофи. На тези доказвачи казвам ясно и категорично ДГД! Те, ако искат, да карат на хляб и вода, аз ще си пия бира с картофки и ще си плащам за тях с парите, които съм спечелил с труд, произвеждайки нещо, от което други хора имат нужда. Те така и с другите потребности – човек може да взима и ирационални решения (а кой определя кое е рационално или ирационално?), но е по-добре човек да е свободен да взима решенията си, а не някой философ, проповедник или партиен комитет да решава вместо него.