До сега се препоръчваше правило, според което член -ът се пише само когато името е подлог, а във всички други случаи, когато името е в косвен падеж, член -а. Това правило не се указа до там практично и не се следи от болшинството, понеже изисква добра синтактична подготовка и дълъг навик, за да не сбърка писателіът и да не смеси думата столът, като подлог, със стола, като право допълнение. Па и не е лесно това нѣщо у нас и поради аналогиіата на съответните синтактични случаи в женскиіа и сред. род, гдето напр. между жената, селото, като подлог, и жената, селото, като допълнение, нѣма формална разлика. Под влиіанието на таіа аналогиіа писателіът лесно се полъгва да прекара, разбира се безсъзнателно, членът -а и в именителен падеж, както и обратно членът -ът във винителен падеж. По тиіа именно причини комисиіата реши да се постави правило, което да не отива от една страна твърде в разрез с досегашното употребение на члена -а, а от друга страна да не изисква синтактичен анализ при употребението ѝ, сир. да нѣма нужда да се умува, когато притрѣбва член за нѣкое име от мъж. р. ед. ч., да ли това име е в именителен или винителен падеж, а лесно да се знае по нѣкоі външен белег, кога трѣбва да се употреби -ът, кога -а.
Членове на комисиіата: И. Шишманов, А. Теодоров, Л. Милетич, И. Георгов, Б. Цонев, Д. Матов, С. Аргиров
сп. Български преглед, 1893 г., кн. I
HEIL GRAMMATIK! 