Участвай чрез гласуване в инициативата: Аз подкрепям женския род

Нека в месеца, наречен незнайно защо „женски“, направим нещо смислено за съхраняване на достойнството на българските жени и богатството на българския език.

Става въпрос за названията за „лица от женски пол“, които, противно на всяка езикова и житейска логика, с удивителна скорост започнахме да обличаме в мъжки дрехи.
Журналистките, репортерките, лекарките, директорките, продавачките, писателките, председателките, гражданките, победителките, участничките, състезателките, дори майките вече се наричат:
журналист, репортер, лекар, директор, продавач, писател, председател, гражданин, победител, участник, състезател, родител.
Да не говорим за горките колежки! Как ли преглъщат това например: „Колегата роди близнаци!“

„Модата“, казват специалистите, тръгнала от нас – журналист(к)ите от електронните медии.
Нека от нас започне и реабилитацията на незаслужено изтласкания женски род!
Колегата е репортер по професия, гражданин и доброволец по убеждение, победител в състезания, грижовен родител, верен приятел, сладкодумен събеседник и освен това е очарователна жена.

Ако ви е писнало от подобни недоразумения, подкрепете женския род!

Дайте гласа си до края на месец март на сайта на програмата, пишете на адреса на предаването zadumite@bnr.bg или се обадете на телефон 02/987 50 36.

Мисля, че жените трябва да се назовават с думи в женски род – тя е учителка, лекарка, репортерка, председателка, участничка, гражданка, колежка, директорка…

http://bnr.bg/post/100529822/az-podkrepam-jenskia-rod-iniciativa-na-predavaneto-za-dumite-s-usmivka

Ванина Сумрова: Дошла ли е инспекторът?

Сигурно сте обръщали внимание, че в много случаи можем да кажем както Тя е учителка/спортистка/музикантка/директорка/победителка, така и Тя е учител/спортист/музикант/директор/победител.

Понякога обаче, ако използваме думата в мъжки род, когато назоваваме жена, може да допуснем грешка. Как ви изглеждат изречения като следните, взети от медиите: България помни новия финлaндски президент с инициативата ѝ като депутат от ПАСЕ; Моят психотерапевт казва, че (…) и затова спрях да я посещавам; Прессекретарят на държавния глава обаче получила покана; дизайнерът направила опит; Македонският министър на външните работи е подчертала, че (…); Засегната от критиката, председателят на парламента веднага реагира и т.н.?

Виждаме, че подчертаната дума е в мъжки род, а пък към нея се отнася дума или форма в женски род, което нарушава книжовните норми за съгласуване в изречението или в словосъчетанието. Ако използваме мъжкородово име, съгласуваме пак с дума от същия род, казваме напр. президентът е дошъл, секретарят отсъствал, пациентът е излекуван, министърът и заместниците му.

В примери като разглежданите се говори за жена, но тъй като това не личи от използваното съществително име (понеже е в мъжки род), полът на лицето е указан от друга форма – женскородова, което обаче противоречи на традиционното съгласуване по форма в езика ни.

Как да избягваме това? Или да посочим и собственото име, или да използваме нарицателно име в женски, вместо в мъжки род, като и в двата случая ще съгласуваме с форма в женски род. Така можем да кажем или инспектор Иванова е дошла, или инспекторката е дошла. Изборът е ваш.

в. „Аз Буки“ Бр. 27, 2 – 8. VII. 2015

Павлина Върбанова: За колежката, писателката и спортистката и за тяхната женска природа

След поредния въпрос към мен дали на жените вече е разрешено да са пациентки и колежки, се чувствам почти задължена да кажа, че никога не е имало официална забрана да бъдат такива.

Обаче езиковата мода в последните може би петнайсетина години диктува друго – от трибуната на телевизиите, радиостанциите, сайтовете и вестниците: жената е колега, писател, музикант, журналист, редактор, учител, спортист, състезател, изпълнител, участник и почти всяко друго съществително име за лице от мъжки род, за което се сетите.

Езиковата мода стъпи на съществуващото предразположение на българите към маскулинизация (чиито лингвистични основания не могат да се отрекат) и те вероятно продължават да отъждествяват “мъжките” форми с престижността – затова “женските” са поне една идея по-низши, може би дори някак обидни и унизителни.

Всъщност има едно регламентирано ограничение: думи от типа на директор, министър, кмет, професор се употребяват в официална кореспонденция като обръщение и когато длъжността се заема от жена. Подобни форми са уместни също в пленарната зала на Народното събрание например, на заседания на Министерския съвет, в академичните среди, на официални събития – чествания, приеми, пресконференции, тъй като са в унисон с формалното общуване в такива речеви ситуации.

В публицистичната реч обаче те твърде разшириха обсега си и вече изместват и по-обикновени названия от женски род. Все по-рядко чуваме и срещаме изписано лекарка, учителка, състезателка, журналистка, гражданка. Стига се и до – нека да ги наречем по-меко – странни граматически съгласувания, които биха хвърлили читателя/слушателя в почуда, ако той не знае, че съответните постове се заемат от жени:
председателят на Народното събрание е присъствала лично…
… енергийният министър е декларирала допълнителни доходи…

За мен специално това е насилване на езика, даже бих могла да добавя и една представка, но доброто възпитание ме възпира. Питам се дали авторите на публицистичните материали си ги харесват и дали тяхното езиково чувство не се бунтува поне малко срещу такова (не)съгласуване.

Следващата стъпка, която очаквам, е Лили Иванова, Мария Илиева или Михаела Филева, да речем, да бъде наречена публично певец. Обзалагам се, че ако не се появят нови тенденции в езиковата мода, това ще стане преди 2020 г.

Драги читатели (това по подразбиране включва и читателките), не знам как точно го чувствате вие, но за мен няма нищо обидно в названия като колежка, спортистка и журналистка. Освен всичко друго, те носят и информация, когато са употребени самостоятелно – че става дума не изобщо за лице или безполово същество, което упражнява дадена дейност, а именно за жена.

А какво лошо има в това да си жена и да бъдеш назовавана с женско име?

https://pavlinav.wordpress.com/2015/06/25/1-86/

Gus

Thursday, 23 April 2015
Lokrum – Dubrovnik

Adultery by Paulo Coelho

Юлиана Танчева: Да не “омъжкаряваме” женския род!

Само че не женския род на планетата, а женския род в езика. За това призовава инициативата на предаването “За думите” на Българското национално радио, програма “Христо Ботев”. И тъй като аз от години съм радетелка за същата кауза, в момента подскачам до тавана от задоволство, че имам съмишленици, които забелязват какви грозни неща се творят с женския род в българския език; и най-важното – които правят нещо по въпроса.

Става дума, разбира се, за следното: “Колегата е репортер по професия, гражданин и доброволец по убеждение, победител в състезания, грижовен родител, верен приятел, сладкодумен събеседник и освен това е очарователна жена.” Примерът е на “За думите” и едва ли ще измисля по-красноречив и по-смешен (освен другия, пак техен, с “колегата роди близнаци”).

В последните десетина години в някои медии се утвърждава странната тенденция жените да бъдат наричани с мъжки съществителни имена, особено що се отнася до названията на професии, длъжности, призвания… Твърде малко са езиковите ситуации, в които това е оправдано – например, ако става дума за нови професии и занятия, чиито имена са съвсем пресни чужди заемки и формата за женски род би звучала тромаво (“копирайтър”, “коучър”); също ако контекстът е фокусиран върху професията и уменията на самата специалистка, а не толкова върху личността й. Във всички останали случаи просто осакатяваме езика си, ако наричаме писателката “писател”. (Положението с “колега” остава по-специфично, но нека оставим мъжкия род на академичните среди, а в ежедневието да допуснем и колежката.)

Откъде тръгва тази чудата мода – “маскулинизацията”, казано на филологически жаргон? В съвременността тя, разбира се, е свързана с феминизма и стремежа жените да бъдат представяни на равна нога с мъжете в професията. Факт е обаче, че авангардът на феминизма от края на ХХ и началото на ХХІ век е САЩ – страна, в която, разбира се, говорят основно английски. А в този език липсва граматическата категория “род” при имената, характерна за българския. Така че там doctor, biologist или prime minister звучат напълно неутрално. Другояче стои въпросът с думи като spokesman, образувани на базата на man („мъж“). Заради тях в английския език бяха изковани форми като spokesperson, за да не бъдат наричани жените с “мъжката” дума. Борците (всъщност, боркините) за женски права у нас обаче направиха точно обратното. За да не изостанат от световните “трендове” и да покажат, че също са “джендърно неутрални”, се поучиха от неприложимия върху българския език американски челен опит и започнаха да се наричат с мъжките имена! Не става. Българският не може да бъде джендърно неутрален, при нас граматическият род е заложен в самата основа на езика.

А соц клишето за “челния опит” по-горе съвсем не беше случайно. Защото историята е още по-комична. Модата с “омъжкаряването” на женските професии и звания в българския език всъщност е по-стара и навлиза през 50-те и 60-те години на миналия век, когато в “народната република” се копира със същия безмозъчен маниер всичко от СССР и езикът ни се задръства с новоизковани бюрократични русизми. Една от много характерните черти на руския език, която го различава от българския и другите родствени славянски езици, е липсата на “женски” думи за доста професии и звания като врач, профессор, включително за насила наложеното тогава официално обръщение товарищ (“другар”).

И тъй, от челния съветски опит минахме на челен американски, без да мислим, че убиваме богатството на българския език и унижаваме жената лекарка, журналистка, репортерка, писателка, учителка, спортистка, гражданка, вместо да защитим достойнството й.

Ако сте съгласни, че това не е красиво и справедливо, подкрепете инициативата на БНР до края на месец март – отнема само едно кликване. Женският род го заслужава!

http://www.momichetataotgrada.com/article/da-ne-omzhkaryavame-zhenskiya-rod.html#.VQ-oofyUe4w

Граждани от Мрежата за женския род на професиите (3)

Наложилата се през последните двайсетина години мода на всички професии и длъжности, особено по-важните такива, да се слага мъжки род, освен че е сексистка, наминуемо води до граматически аномалии и/или смислови неясноти. Мишел Башеле е жена. ТЯ е бивша чилийскА президентКА, понастоящем отново е кандидатКА, коЯТО е билА на посещение…(Сравнение: исп. presidenta, фр. présidente, нем. Präsidentin, ср. predsednica, чешки и словашки prezidentka…)

В нашия език става нещо като „смяна на пола“ под влияние на английския, в който съществителните вървят в мъжки род. Отказваме се от характерния за езика ни женски род и изобщо от родови имена и я караме на т. нар. маскулинизация. Така се получават следните езикови буламачи: „Руски милиционер стана „Мис Вселена“ (заглавие във всекидневник), „Тя е най-ловкият лъв, който съм виждала“ (популярно тв предаване за животни), „Терешкова още е приятел с българските космонавти“, а в друго тв предаване за една стюардеса се казва, че „Тя е опитен ветеран“. В един сайт пък Рада Москова е представена като „известна киносценаристка, драматург и писател“ – това не е ли вече езиков хермафродизъм? В турския език също няма род, но пет века ние не сменихме „пола на езика си“. А сега сме го направили за има-няма четвърт век.

Въобще този напън да се унифицира пола е някаква тъпотия. Това, че англетата нямат женски род за думи като докторка, кметица, колежка и т.н. не означава, че ние трябва да се откажем от тях.
Може и да размисля, ама като видя в бибиси примерно как и те се отказват от думи в женски род – достатъчен ще е примерно репортаж за king elizabeth.

Между другото в латинските езици този проблем не съществува. „Brigitte LG Baptiste Directora del Instituto Alexander von Humboldt…“, „Cristina Kirchner est en passe d’être élue présidente…“ Ама пусто нали всички българи владеят перфектно английски. Не че владеят български де…

Искам да попитам кога изчезна женския род от българския език? Нескопосания превод от чужди езици, който не указва, че въпросния президент е жена, ме хвърля в потрес. И това е тенденция, която упорито и неграмотно се налага от българските журналисти. Пък седнали да се смеят на неграмотните писания на кандидат студентите. Ми вие сте същите бе, неграмотници.

„професии, длъжности, звания са само в мъжки род“ – това е нагледен пример как някои псевдоучени филолози се опитват да полагат живия български език в прокрустовото ложе на своята духовна ограниченост.
Какво нередно има когато вместо учител, лекар, кмет, министър, колега наричаме съответната жена учителка, лекарка, кметица, министърка, колежка и т.н.?

Как мислиш, кога е по-разбираем езикът – когато жената, упражняваща съответната професия, бъде наричана лекарка, учителка, министърка, директорка или лекар, учител, министър, директор. Кога информацията е по-конкретна и по-ясна и разбираема?

След като помислиш малко повече, предполагам ще се съгласиш, че неотменима функция на езика е да способства информацията да бъде максимално разбираема. Не е глупав целият български народ, който отдавна използва женски род за съответните професии и длъжности. Той просто е рационален, за разлика от тези медийни и културни „величия“ и „фактори“, които по сизифовски се мъчат да наложат само мъжкия род.

Кажете ми кой и с какво право прави от бг език днес новоговор (оруел)? Защо тази маскулиназация? Меркел е канцлерКА, а не канцлер – вижте немските източници – там пише die KanzlerIN (ж.р.), а не der Kanzler (м.р.). Вижте обявите за работа – там се търси инженер/ка, адвокат/ка, а в нашия език някой идиот задраска всичките тези думи от женския им род! Върхът е МОЯТА КОЛЕГА. Кой идиот го измисли това? Ако кажа колежката Майер, априори е ясно, че става въпрос за жена. Ако кажа колегата Майер, трябва да доуточнявам пола, т.е. с един замах се задраскват стотици хиляди думи. Някой да ни е питал дали искаме така да ни се реже езика? И вие като журналистки и журналисти сливи ли имате в устата? Новоговор зад гърба ни ли се въвежда?

Любопитно е залитането по мъжки род при професии и титли. Някаква форма на еманципация ли е то, що ли: кметът Йорданка Фандъкова, депутатът Мая Манолова, учителят Валерия Зарева, нумерологът Ева Лазарова, журналистът Мария Василева, политическият активист Гергана Христова, преподавателят по български език от Киев Елена Чмир, канцлерът Ангела Меркел, премиерът доскоро на Словакия Аленка Братушек (единствено последните две оправдани донякъде, но все пак и спорни).
За да се стигне до пълната неграмотност: „Президентът на Чили Мишел Бачелет… Той…“
Всъщност е „тя“! Чили има за президент жена, т.е. президентка! Ако беше употребено правилното „Президентката на Чили…“, щеше да се избегне конфузът „Той…“
Затова използвайте без колебание в посочените по-горе примери и в други подобни женски род. Женският род е не само привлекателен и чаровен, но и граматически точен според правилата на езика ни.

Нехайството и даже гаврата с българския език от 10 ноември 1989 г. насам са част от общото обедняване, бездуховност и разрушаване на България. При което случайни, нискообразовани, съвсем неподготвени хора започнаха да се изказват едно след друго, сякаш мятат лафове от дюкян на дюкян. Величествени, безпардонни, специалисти по всичко, те прикриват своята управленска безпомощност с високопарно словоблудство и демагогия, сипят върху главите ни чуждици, прикриват чалгаджийската си култура с празна, непонятна, демагогска, парвенюшка реч.

А че езикът ни се движи нанякъде е безспорно, дори и ако на мен самия някои от по-новите развития, като масовата загуба на съществителни от женски род, поради „непредставителност“, изобщо да не ми харесват. Вместо, по примера на запада, да се въвеждат в масова употреба съществителни от женски род, примерно за различните престижни професии (професорка, министърка, прокурорка и пр.), в днешния български език започват да изчезват дори и утвърдените по мое време такива, като простичкото „колежка“, да речем. О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш жена?

Научните изследвания напоследък показват, че хората, които говорят за жените в мъжки род имат сериозни психически и когнитивни проблеми – от невъзможност за ясно разграничаване на понятията, поради недостатъци в мисловния процес, до разстройство на личността, и дори до истинска шизофрения.

„тяхна колега“

„Тяхна колега“ звучи изключително грозно. Не разбирам неистовия стремеж у някои хора да деформират българския език и особено, да ползват чуждици с български окончания, може би с единствената надежда да изглеждат модерни.

Ако използваме езиковата норма, съществуваща в някои езици – „дух на езика“ (колективно разбиране за правилния начин на изразяване), за „тяхна колега“ би могло да се каже, че не е в духа на българския език.

В латинския може да е без род, но в българския език, това е заемка и се подчинява на граматиката на българския език.

Може да се пише и по три начина, може да идва от латински, но звучи безпределно грозно „тяхна колега“. По-католици от папата.

В българския език си има родове – мъжки, женски, среден – „един, една, едно“. Това, че английския и турския език ги нямат, не означава, че ще трябва и ние да им подражаваме. Бих посъветвал собственика на сайта да обърне повече внимание на грамотността на кандидатите за съответното място, преди да ги наеме. Поне да беше написал/а „техен колега“ нямаше да звучи толкова идиотско.

Може ли такава простащина от уважавана от мен медия? Иван Вазов и компания ще се обърнат в гробовете. Върнете женския род на мястото му, не извращавайте езика на децата ви. Това е безумие, „тяхна колега“… Коя западна медия, френска, английска, немска, би си позволила да се гаври с езика си така?

Неграмотници! Каква колега бе, тя им е колежка! Специално в новите правописни правила се поощрява прилагането на женски и среден род за професии и избягване привнесеното отвън и неприсъща за нас употреба на мъжки род. Унищожавате езиковото богарство на българския език! Да не говорим, че правилната употреба на м.р. е ТЕХЕН колега.
Учителка, министърка, адвокатка ……………

Разбира се че правилното е „колежка“. Възникналото от няколко години „помъжкаряване“ на термините вече стигна до абсурдни граници. И до смехотворни словосъчетания – не само да се сменя женския род с мъжки, но и ПЪЛЕН ЧЛЕН да се поставя! Като в този пример, който съм записал в личния си архив: „Всички южнокорейци сме с разбито сърце, заяви държавниЯТ глава, КОЯТО миналата седмица се срещна с близки на изчезналите.“
Неграмотни и глупави журналя съсипват граматиката на езика ни!

По въпроса с думата „колега“, използвана и за двата пола – булшит! Това е просто политически-коректна малоумщина от рода на афроамериканец, ром, малък човек и пр. Просто на някоя куха и впедерастена либерална тиква или безмозъчна феминистка им се е сторило, че думи като „колежка“ звучат секстистки и „неравнопоставено“ и са решили с двете си мозъчни гънки да се правят на филолози и да се намесват грубо и направо фашистки в обществения живот, който по принцип е изключил грешки на природата като тях от себе си, и да натрапват на хората творенията на болния си мозък.

Стефан Цанев за женския род на професиите

Използваме мъжки род за женски професии, защото така изглежда по-европейско, по-чуждо. Простият човек, за да изглежда интелигентен, изкривява езика. Мисля, че тези обръщения в мъжки род са част от тази тенденция.

http://www.cross.bg/avtori-tzanev-izglezhda-1389553.html#axzz2pTJDV0fY

Ана Василева: Еден аспект на родовата дискриминација во јазикот

Честопати, како преведувачка, добивам забелешки од пријатели/ки, па дури и клиенти/ки поради тоа што инсистирам на користење на именки во женски род кога станува збор за професии.

На многу луѓе сѐ уште им е чудно, па дури и одбивно кога ќе слушнат претседателка, или директорка на фотографија, лауреатка, деканка (за некои именки како кардиолог, комуниколог, уролог дури и нема јазично прифатлива форма во женски род, т.е. форма што не би се поклопувала со придавката изведена од таа именка: кардиолошка, комуниколошка, уролошка).

Некои жени првично ги доживуваат професионалните титули во женски род како омаловажување(!), несвесно (точно) претпоставувајќи дека во потсвеста на голем број соговорници/чки самото доделување на именка во женски род одзема од квалитетот и авторитетот. Главната причина за тоа е тоа што досега немало многу жени на тие позиции, па увото не ни е навикнато да ги слушаме во женски род и ни звучат неприродно. Со тенденцијата на зголемување на жени во одредена област доминирана од мажи, се зголемува и толеранцијата кон користењето на именки во женски род за тие професии, иако во најголем дел од случаите сепак се користи машкиот род како норма. Така дури и оние титули во женски род што се веќе одомаќинети во јазикот – како министерка, директорка, се употребуваат во ситуации кога се споменува само функцијата (министерката за култура), додека кога се споменува и името на носителката, начесто титулата оди повторно во машки род (Е. Канческа-Милевска, министер за култура) како тоа да е природна состојба, а фактот што во моментот жена е на таа функција се третира само како привремена девијација.

За разлика од нив, во оние професии каде жените традиционално се присутни и прифатени, именките од женски род си се одамна вдомени во јазикот: келнерка, учителка, негувателка.

Сериозна дебата по однос на ова веќе се води во Србија, каде дел од лингвистките се обидуваат да го промовираат женскиот род сѐ почесто, па, очекувано, се изложени на сексистички и мизогини напади.

Од друга страна пак, Хрватска (и покрај актуелните конзервативни одлуки) веќе одамна зазеде проактивен, афирмативен став кон ова прашање (како и кон многу други јазични прашања), и како резултат женскиот род во професиите веќе е сосема етаблиран, а дебатата се води на повисоко ниво.

Кај нас, за жал, дискусиите по однос на ова прашање се речиси непостоечки, и освен напорите за промоција на проблематиката од страна на поединци, нема посериозен, институционален пристап во решавањето на ова прашање (како впрочем и на останатите јазични прашања).

http://amateuress.blogspot.com/2013/12/blog-post.html

„Правен свят“: Тази продавач днес обслужи една адвокат и една министър

Развитие на езика или осакатяване на езика

Тези дни във форума на „Правен свят“ отново се разгоря спор – при това доста ожесточен, на моменти дори арогантен, на тема допустима ли е употребата на названията на професии в женски род. Една тема, която в юридическите среди често се дискутира – може ли да се каже „съдийка“, „адвокатка“, „прокурорка“. Някои го намират за неправилно и даже вулгарно, други опонират, че употребата на професии изключително в мъжки род е снобско маниерничене, което не държи сметка за правилата на българския език. Истината е, че отдавна вече в ежедневния език се наложи обръщението към представителките на определени видове професии да е в мъжки род. Някои обаче не спират до обръщението, а ревностно се придържат към мъжкия род във всякакви конструкции. И се раждат яростни спорове дали е правилно да се каже „Адвокатката му не беше допусната да присъства на разпита“, или вярната формула е „Адвокатът му не бе допуснат да присъства на разпита.“ Смисълът е един и същ, но във втория вариант определено читателят се лишава от информация за детайла, че става въпрос за адвокат жена, което не е маловажно, ако познаваш персонажите. Някои юристи дори стигат до фундаментализъм по темата. Известен адвокат например употребява фразата „тази съдия“ и държи, когато бъде цитиран, тя да се възпроизвежда точно. Но по същата логика би трябвало да се казва „тази адвокат“, „тази прокурор“, „тази лекар“, „тази продавач“… Може би отговора всеки сам ще си го даде, ако се замисли дали му харесва например фразата: „Тази продавач днес обслужи една съдия и една министър“.

Още преди година редакцията на „Правен свят“ потърси коментар от филолога проф. Владко Мурдаров как правилата за употребата на женския род в българския език, които не са отменени, се съчетават с модните веяния за равенство на половете, което не би трябвало да е равнозначно с липсата на пол. Предлагаме отново статията на проф. Мурдаров, публикувана в брой 5 на списание „Правен свят“ от 2010 г. под заглавие „Езиковият усет определя нормата“. Надяваме се, че тя ще е от полза за смисленото развитие на дискусията на тема: съдия или съдийка.

http://legalworld.bg/show.php?storyid=25351