Беньо Цонев за недостатъците на „Упътване за общо правописание” от 1899 г.

… Но в същност това правило няма научна основа; защото нито историята на езика, нито пък диалектологията го подкрепя – нито пък е тъй практично, за да се прилага лесно. То е, да го речем направо, едно произволно правило, произлязло напросто оттам, че се иска да се намери място за двете членни форми (ътъ и а), получили в нашия писмен език еднакво исторично право. Инак – нищо друго не може го оправда. Ако за много натрапени правописни правила сè можем намери каква-годе основа в някое от многото български наречия, то за употребата на член -ътъ и -а (за прав и косвен падеж) няма отникъде подкрепа: ни един български говор не е намерен досега, който да прави тъкмо такава разлика между член за прав и член за косвен падеж, както гласи обикновеното книжовно правило.

Па и в нашия писмен език, колкото различни членни форми и да са се изреждали според наречията на разните книжовници (-отъ, -о, -ътъ, -атъ, -а, -етъ), сè не се е правила синтактична разлика помежду им. Първи, който заговори за такава разлика между днес употребителните членни форми за м. р. (ътъ и а), бе г-н А. Теодоров. В една своя рецензия върху „Mluvniсе jаzykа bulhаrskéhо“ от J. Wаgnеr (Псп. VІ., 153-165) г-н Теодоров земайки повод оттам, че нашите граматици не указват никакво правило за тия членни форми, предлага член -ътъ да служи за прав падеж, а член -а – за косвен. Основа за това му е предположението, че член -а (както и -ат) се е развил уж от някогашния родителен падеж на -а, който с време зема служба на винителен, а отпосле и на генерален или общ падеж с определено значение: убиха ми брата значи, според г-н Теодоров, не само убишѧ ми брата, но и убиха ми братът.

… в правописното ръководство на Карагюлев се казва: „Понеже това правило е изкуствено, може да се допусне отстъпване от него, когато го изисква благозвучието на речта“. Още повече, патриархът на това изкуствено правило, сам г-н Теодоров, отстъпя от него в граматиката си за І и ІІ кл. (Пловдив, 1898 г.), казвайки на стр. 113: „Скъсената членна форма може да се допусне зарад благозвучие и рима“.