Дали професиите са само в мъжки род

В последно време полуграмотните журналисти упорито са се заели да натрапват твърдението, че професиите и длъжностите нямали женски род.

Разбира се, такова „правило“ не съществува, а и не може да съществува, поради простата причина, че „професиите и длъжностите нямат женски род“ е едно напълно безсмислено изречение.

Всъщност:
1. Професиите изобщо нямат род. Род имат думите – например директор е съществително от мъжки род, а директорка е съществително от женски род.
2. Женскородовите съществителни не означават нито професии, нито длъжности. Те означават лица-жени, които упражняват съответните професии или заемат съответните длъжности. Например съществителното директорка означава „жена на директорски пост“.
3. Никой никога не е забранявал женскородовите съществителни като президентка, председателка, министърка, съдийка, колежка, кметица, както и никой никога не е забранявал царица, кралица, императрица, певица, актриса, учителка, лекарка, героиня и т. н. Всички те са включени и в най-новия официален правописен речник на българския книжовен език.
4. Думи като оптимистка, привърженичка, авторка, колежка, студентка, кандидатка, участничка, победителка, шофьорка нямат нищо общо с професиите и длъжностите.
5. Отделен въпрос е защо никой от любителите на мъжкия род никога не възразява срещу думите чистачка, шивачка, фризьорка, сервитьорка, касиерка…

Според съвременната норма, когато става дума за лица-жени, употребата на съществителни от мъжки род е задължителна единствено в следните случаи:
1. В обръщения: „госпожо министър“, „госпожо съдия“, „госпожо професор“.
2. В титли: „министър Попова“, „съдия Марковска“, „професор Иванова“, „доктор Стоянова“.
И в двата случая членуването е невъзможно („госпожо министърът„).

Претенциозното говорене за жените в мъжки род при всички останали случаи е просто едно маниерничене на зле образовани хора, лишени от вкус и мярка.

Още повече, то често води до откровено нелепи конструкции, които нарушават основното граматическо правило за съгласуване по род. Проява на изключително ниска езикова култура е например заглавието
„Здравният министър е предложила по-високи заплати“
вместо „Здравният министър е предложил по-високи заплати“ или
„Здравната министърка е предложила по-високи заплати„.

Така че, още веднъж:
Няма правило, според което за жените трябва да се говори в мъжки род.
Женският род и съгласуването в българския език не са отменени.