Според мен е напълно абсурдно гледището, че „ако трябва да отменим официално пълния член, трябва да отменим почти всички закони“ и т.н. Също така смятам за напълно неадекватно твърдението, че правилото било видите ли маркер, че носителят на езика е тъпанар и не разбира от какво има нужда, а пък Господ е пратил една върхушка снобовидни мъдреци да спасяват езика.
Българският (и всеки друг език) е рожба на носителите си и търпи непрестанно развитие. Да се додява на носителите, че не разумяват сложността на езика си, е все едно някой учен, дето изучава делфините, да почне да придиря на делфина как точно да издава звуците си за общение с другите делфини или да придава наклон на плавниците му, та да плува изискано и интелигентно.
Езиците еволюират, променят се, едни правила и конструкции отпадат, появяват се нови. Речниците и книжовната граматика не водят този процес, те само заснемат текущия състояние на езика. А специално пък пълният член е върхът на наглостта от страна на езиковите „разбирачи“ – да наложиш изкуствено в езика едно несъществуващо правило е като да се опиташ да вклиниш пластмасова измишльотина в тялото на делфина, за да задоволиш собствената си представа за грация на неговите движения.
Оплакването, че носителите изпростяват и съответният език а-ха ще умре, а хората ще е превърнат в скотове без намесата на старейшините се носи от векове. Още по времето на Шекспир е имало регистрирани такива. Това са измишльотини и е като вайкането на масата хора, които от някаква възраст нататък почват да се вайкат колко невъзпитани са „днешните млади“, пък те на тая възраст какви са били.
Пълният член не е „стойностно изкуство“; корелацията с интелигентността е само повърхностна (кой е овладял правилото, кой има желание да го прилага и т.н.) и не е по същество. Въпросът за изкуствеността на това конкретно правило, неговата неадекватност (още с пръкването му), липсата му на връзка с реалността, неговата нецелесъобразност и нежизнеспособност е съвсем отделен.
Това, че едно правило е сложно и изисква интелигентност за разбиране и прилагане, не означава автоматично, че то е адекватно на практиката или е някакво златно яйце. Теоретично могат да се въведат всякакви усложения в писмения език, например всяко изречение да завършва с корен кубичен от броя на думите в него, защо не и да се решава по някакво сложно диференциално уравнение за всеки абзац. Тъкмо ще вдигнем степента на математическа образованост на носителите 🙂
HEIL GRAMMATIK! 